Библейска генеалогия – Кой е бащата на Каин? I

00-giacinto-gimignani-the-expulsion-from-the-garden-of-eden-17th-century

Адам ли е биологичният баща на Каин? Всеки, който е чел Библията, знае, че Адам е ‘познал’ Ева и тя се е сдобила с двама сина в резултат на този съюз. Но едно по-задълбочено тълкувание на Светото Писание е способно да повдигне повече въпроси отколкото отговори теолозите са дали по отношение на родословието на човешкия род. Без да придобием по-пълно разбиране на това, което се е случило в Райската градина между първия мъж, първата жена и влечугото довело до падението на цялото човечество, няма да бъдем способни да интерпретираме някои наистина важни елементи на историята, които обясняват всичко, към което се стреми Новият Световен Ред и което вече се случва около нас.

Повечето хора са убедени, че Първородният Грях в Градината е чисто и просто неподчинение и самата Библия не навлиза в подробности освен завоалираното ‘вкусване от плода на Дървото на Познанието’. Въпреки че в Битие е упоменато достатъчно ясно, че умишленото престъпване на Божията заръка съставлява голяма част от човешкото падение, би било изключително наивно от наша страна да смятаме, че хората навличат справедливия Божи гняв върху си заради едно обикновено неподчинение. Но ако погледнем отвъд метафорите и се концентирираме върху естеството на акта на неподчинение, на командата, която е нарушена, както и някои от последвалите събития описани в Светата Книга, то тогава ‘престъплението’ придобива съвсем нови окраски. Преди всичко, не трябва да забравяме всеопрощаващата Божия любов и милост, която продължава да съпътства човечеството дори и след жертвата на Неговия Единствен Син и тогава трудно бихме могли да се съгласим с наложения образ на ядосания родител, който в яда си възлага малко по-тежко наказание на провинилите се деца, отколкото е необходимо.

Да погледнем Битие 4 по-отблизо:

Адам позна жена си Ева; и тя зачена и роди Каин; и каза: С помощта на Господ придобих човек.

Тук няма нищо двусмислено. По-интересен е слевашия параграф, в който се упоменава, че:

Роди още и брат му Авел. Авел пасеше стадо, а Каин беше земеделец.

Поради естеството на текста и последователността на събитията винаги се е приемало за даденост, че Каин и Авел са синове на един и същ баща – Адам. Струва си да се посочи, че четейки текста в този вариант не става съвсем ясно дали става въпрос за последователни раждания (забременяване т.е. ‘познаване’, износване, раждане) или за едно продължително раждане от една бременност – т.е. близнаци. Някои тълкуватели на Библията посочват,че в някои преводи е записано: ‘и тя продължи да ражда, и доби брат му Авел’. В допълнение в Гръцкия Нов Завет в поне един превод името на Каин е заместено от ‘from the evil one’ или ‘от Лукавия’ (New American Standard Version, Douay-Rheims Bible, English Revised Version, World English Bible, Young’s Literal Translation). Това кара някои учени да спекулират, че Каин е директен потомък на змията в Градината, т.е. на Сатаната. Тази теория се подкрепя от Юдейската легенда за змията дала живот на Каин – Louis Ginzberg, The Legends of the Jews, Vol.1, Johns Hopkins University Press, 1998, ISBN 0-8018-5890-9, p.105-9.

Но да се върнем на написаното в Битие 4 – никъде в посочените пасажи не се упоменава колко време (и дали изобщо има такова) е минало между раждането на Каин и на брат му Авел. От етимологична гледна точка би било по-правилно вторият параграф да започва с ‘и Адам отново позна жена си, и тя зачена, т.н.’ ако става дума за две отделни бременности и раждания, но той не започва така. В случая се налага една непрекъснатост на акта.

В 21в науката е запозната с няколко случая на, така наречената, суперфекундация или суперфетация, при която две (или повече) яйцеклетки биват оплодени в рамките на един и същ менструален цикъл от сперматозоиди, проникнали пo време на различни полови актове. Резултатът обикновено са близнаци от различни бащи. От написаното в Битие 4 можем да заключим, че единият баща със сигурност е Адам. Но от семантична гледна точка пасажът е още по-интересен. Виждаме, че непосредствено след ражането Ева казва:

С помощта на Господ придобих човек.

В оригинал е употребено Личното име на Бог – Йехова. Но преди този абзац и благодарствените слова на Ева към Господа, в текста Неговото име винаги е следвано от думата ‘elohiym’, при което се получава словосъчетанието ‘Господ Бог’. Нейното обръщение нарушава тази зависимост за първи път в Светото Писание. По каква причина? Възможно ли е да говори за друг Бог?

Разлики в Генеалогогиите на Каин и Авел

При по-подробно търсене на произхода на синовете на Адам изникват повече въпроси отолкото отговори дава Библията. Дадена е генаология на Адам в Битие 5, откъдето научаваме:

Ето родословието на Адамовото потомство. В деня, когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие;

създаде ги мъж и жена, благослови ги и ги наименува Човек, в деня, когато бяха създадени.

Адам живя сто и тридесет години и роди син по свое подобие, по своя образ и го наименува Сит.

А откакто се роди Сит, дните на Адам станаха осемстотин години; и от него се родиха синове и дъщери

Прави впечатление липсата на Каин и Авел, за които беше говорено в предходната глава. Словоъчетанието ‘синове и дъщери’ е твърде общо и не дава необходимата информация за изясняване енигмата около бащинството на Каин. Като  се има впредвид приемствеността баща-първороден син, която е била характерна за тогавашните времена, можем да заключим с основание, че Каин би следвало да присъства в ‘офииалната’ генеалогия изложена в Битие 5. Същевременно генеалогията на Каин е дадена отделно от тази на Адам в Битие 4:

И Каин позна жена си, която зачена и роди Енох: и Каин съгради град и нарече града Енох, по името на сина си.

18 И на Енох се роди Ирад; а от Ирад се роди Мехуяил; от Мехуяил се роди Метусаил; и от Метусаил се роди Ламех.

19 Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата Села.

20 Ада роди Явал; той беше родоначалник на онези, които живеят в шатри и имат добитък.

21 Името пък на брат му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят с арфа и кавал.

22 Така и Села роди Тувал-Каин, ковач на всякакъв вид медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каин беше Наама.

Тази генеаология започва с Каин без да упоменава Адам като негов баща или родственик. Докато този факт, сам по себе си, не е достатъчен да заключим дали Адам е баща на Каин или не, но повдига някои интересни въпроси. По отношение на отсъствието на Авел от генеалогията на Адам – изглежда крайно логично, че това се дължи на факта, че той е убит и не оставя потомство след себе си. Въз основа на написаното в Битие 5 може с точност да се заключи, че Сет е законният заметник на Авел като е отредено от Господ.

25 И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит, защото, казваше тя, Бог ми определи друга рожба вместо Авел, тъй като Каин го уби.

Причините за отътвието на Каин от споменатата генеалогия са предмет на множество спекулации, въпреки че в Евангелие от Йоана 3:12 открваме причината изложена съвсем конкретно:

Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си… както Каин, който беше от Лукавия и уби брата си. А защо го уби? Затова, че неговите дела бяха лоши, а братовите му – праведни.

Гръцкият превод на ‘от Лукавия’ е ek poneros, където предлогът еk обозначава произход и маркира родителния падеж. Съществителното poneros очевидно няма семантична връзка с Адам и/или със Създателя му. Дори да приемем тази улика като недостатъчна за такова генерално заключение, предходният цитат упоменава изрично, че: ‘който не върши правда, не е от Бога‘.

Но нека се върнем на случилото се в Райската Градина, за което теолозите гадаят само по непълни метафори и поетизирани описания. В анализа би помогнал един обърнат подход, където отправната точка е знанието за наказанието и стриктният морален кодекс на Създателя. Последствията (в това число и наказанията) са винаги пропорционални на сторения грях, където последният често трябва да бъде измит с кръв (в тови число и с кръвта на Божия Син).

Семантика на Текста и Образен Език

Повечето хора четат и разбират Библията твърде буквално, въпреки че в много случаи ясно става въпрос за завоалирани метафори и семантични игри на думи.На първо място това се забелязва с постоянното упоменаване на яденето в Светото Писание. Да вземем за пример следните думи на Исус:

Истина, истина ви казвам, Който вярва в Мене има вечен живот. Аз съм хлябът на живота. Ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. 

Очевдно тук не се има впредвид канибализъм, а чиста и проста метафора, където хлябът на живота може да бъде приравнен към дървото на живота, особено на базата на следния цитат от Битие 3:

22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не посегне да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно,

Да разгледаме метафората на яденето в Библията. По време на този процес човек поглъща някаква субстанция, която се асимилира от неговото тяло, т.е. тя става част от него. Имаме приемственост и съединяване. Отвъд тази метафора си струва да бъдат отбелязани фамилните връзки, за които се пише. В текста присъства огромен брой препратки към връзката баща-син и постоянно повтарящата се тематика за приемствеността и яденето [на хляба на живота]. При по-подробно вглеждане не е трудно да се заключи, че храната за поглъщащия я е това, което е бащата за сина си – част от него пребивава под някаква форма в последния. Предаването на генетичния материал става от баща на син точно както веществата предават хранителните си качества на този, който ги поглъща. Храната следва да се тълкува като живот. Това може и а звучи леко неубедително на първи прочит, но при влеждане в негодуванието на евреите към Божия Син и използваните описателни думи, придобива съвсем реални измерения:

41. Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето.
42. И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето?

Евангелие от Йоан 6:41-42

Същевременно от Битие 3 научаваме, че:

И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, желано, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той.

Дърво, което е ‘добро за храна’ не означава задължително, че става въпрос за физиологичния акт на ядене. Както стана ясно от Йоан 6 – поглъщането може да е метафора за възпроизводство и самият акт на съешаване. В този контекст поглъщането на семето на Дървото на Познанието придобива съвем друг смисъл. Семената на дървото се съдържат в неговия плод – плодът е това, което жената е яла и дала на мъжа си. Към тази теза бихме могли да съотнесем и поговорката от народния фолклор ‘Крушата не пада по-далеч от дървото’, където плодът носи значението на човешкото поколение. Т.е. при един сравнителен анализ виждаме, че не е новост плодът на дърво да символизира човешкото възпроизводство. Следните пасажи от Библията внасят допълнителна яснота по отношение на честата употреба на растения, семена и плодове в значение на хора, поколение и възпроизводство:

9. и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму;
10. и секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън;

Евангелие от Матей 3:9-10

19 Но аз бях като питомно агне, водено на клане, И не знаех, че бяха скроили замисли против мене, казвайки: Нека свалим дървото с плода му, И нека го отсечем от земята на живите, За да се не помни вече името му.

Еремия 11:19

3. И ще бъде той като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне; и във всичко, що върши, ще успее.

Псалом Давидов

Намерих Израиля, че беше за мене като грозде в пустиня; Видях бащите ви, че бяха като първозрелите на смоковницата В първата й година; Но те отидоха при Ваалфегора, Предадоха себе си на това срамотно нещо, И станаха гнусни като обичните си идоли.
Осия 9:10
Има още множество примери, които няма да привеждаме, защото гореизброените са достатъчни да се заключи, че когато се чете за дървета, плодове и семето им в Библията следва да се разбира за поднебесните отношения и връзки между човеците и Синовете Господни.
В много художествени илюстрации змията е изобразявана увита около Дървото на Познанието подобно на двойната спирала на ДНК-то. Tова не е просто идейното виждане на художника и въпреки че решението как да изобрази даден елемент не е достатъчно да се извади достоверен извод, си струва да бъде отбелязано.
Не можем и да отминем етимологичните прилики между Дървото на Познанието и смисъла, който се влага в глагола ‘познавам’ където ‘Адам позна жена си Ева; и тя зачена и роди’. Това, разбира се, не е доказателтство за произхода на Каин, но предоставя още улики по отношение на това как трябва да тълкуваме текста.
Нов Прочит и Нова Версия
С целия този етимологичен запас и тълкувание на метафорите в Библията, нека преразледаме случилото се в Райската градина като нещо повече от поглъщане на плод от някакво си забранено дърво от незнание. Ако приемем, че в действителност това, което е станало, е една сексуална оргия между Адам, жена му и влечугоподобното създание, то суровостта на наказанието вече не изглежда толкова пресилена, както и последствията от него. В този конктест терминът ‘грехопадение’ стои много по-убедително. Неведнъж е посочвано, че Ева е била ‘изкушена’ от змията, но тази дума е крайно двусмислена и може спокойно да бъде изтълкувана като съблазняване довело до сексуален акт, в резултат на който тя е заченала. Адам може просто да е бил увлечен и подлъган да се присъедини към този акт, при което е ‘разпилял семето си напразно’. По-късно когато Адам ‘познава’ жена си отново тя зачева. Резултатът от тези два акта са близнаците Каин и Авел от различни бащи.
Да разгледаме последствията от грехопадението и начинът, по който те отговарят на естеството на стореното от първия мъж и първата жена. В наказанието на змията няма нищо неясно:
14 Тогава Господ Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си между всеки вид добитък и между всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си.

Струва си да се отбележи, че едно наказание обикновено е обратното на ситуацията, която е била преди – ние наказваме някого като му отнемаме нещо или го отлъчваме от някъде. Т.е. щом змиятя е осъдена ‘да се влачи’ по корем, можем да предположим с точност, че това същество не е било пълзящо преди това. Разбира се, всеки нормален човек би е погнусил от идеята за подобен акт на зоофилия, но с все по-ширещата се порнография днес с активното участие на всякакви животински видове до педофилски, хомосексуални и всякакви други извращения – не е трудно да го допуснем като вариант. Следващият параграф в Битие 3 е още по-интересен от етимологична точка:

15 Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

Да се спрем на първия елемент от наказанието, а именно – ‘враждата’ между потомоството на влечугото и това на жената. След като приехме, че наказанието е пропорционално на извършения грях и отразява неговата природа, не е трудно да се заключи, че тази ‘вражда’ е обратното на нередна близост. Антоним на вражда е: приятелство, любов, съюз. Това ли е била основата на отношенията между Ева и змията? Статуи като тези в Парка Вигеланд в Осло определено допринасят за установяването на тази версия като по-достоверна.

Следващият интересен елемент е упоменаването на ‘твоето потомство’ и ‘нейното потомство’. Това не оставя много място за интерпретация какво точно е било естеството на акта на грехопадение в Райската Градина. Тук за първи път се споменава и потомството на змията, .т.е. разбираме, че такова съществува към дадения момент (Ева е заченала) и че това е важен елемент от момента на грехопадението. В контекста на непозволения сексуален акт, извършен против Божия замисъл и посредством измама и съблазняване – излежда логично Бог да наложи подобно наказание.

Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.
Йоан 8:44

Тук изрично се почертава, че убийството е ‘от дявола’ но ние знаем от Битие 4, че първото убийство е извършено от Каин:

Каин каза това на брат си Авел. И когато бяха на полето, Каин застана против брат си Авел и го уби.

oslovigeland2_jpg

oslovigeland3_jpg

Каин е убиец по подобие на баща си. Но Адам не е убиец както става ясно от Светото Писание. Достатъчни ли са тези улики, за да заключи със сигурност, че Ева зачева Каин от сексуалния акт с обладаната от Дявола змия? Добре известно е, че Световният Елит подсигурява достатъчно символика, за да предава информацията, която счита за необходима и колекции, като тази – дело на Густав Вигеланд, са меко-казано силно обезпокояващи. (бел. ред. на 05:06 ясно се вижда статуя на гола жена, обгърната от антропоморфно влечуго. на 05:09 се вижда същата фигура на изправеното влечуго, прегръщаща гол мъж в доста сексуален контекст. останалите статуи на бебета, яздещи майка си и дърпащи я за косата, както и сцени от ‘живота’ както самият артист описва монолитното си ‘творение‘ – хаотични, измъчени, накупчени едни върху други изпосталяли или охранени човешки фигури в откровено сексуални пози, при това с деца и бебета).

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s